Повседневная жизнь блокадного Ленинграда

Това е извадка от писмо, писано в края на март 1942 г. от жителка на Ленинград. Почти тримилионният град е в пълна блокада от 8 септември предходната година. Блоката ще продължи точно 872 дни (до 27 януари 1944 г.) и ще коства около милион човешки живота.

Историята на града през тези три години се наема да разкаже руският историк Сергей Яров в книгат “Животът ни беше ужасен, такъв живот няма и никога не е имало. Живеем без вода, без осветление, без дърва, почти гладни и всеки ден по нас стрелят.”

Това е извадка от писмо, писано в края на март 1942 г. от жителка на Ленинград. Почти тримилионният град е в пълна блокада от 8 септември предходната година. Блоката ще продължи точно 872 дни (до 27 януари 1944 г.) и ще коства около милион човешки живота.

Историята на града през тези три години се наема да разкаже руският историк Сергей Яров в книгата “Ленинград. Живот под обсада.” В своето документално изследване използва цитати от писма, дневници, официални документи, които свидетелстват за агонията на откъснатия град.

Разпадът е пълен и повсеместен. Абсолютно всеки аспект от живота на хората е засегнат крайно отрицателно – продоволствията, комуналните и обществените услуги, дори и социалната тъкан се разкъсва – добрите маниери, културата, възпитанието, елементарното приличие и личната хигиена стават излишни в ситуация на трайни липси и непосредствена заплаха за живота.

Денят на обикновения ленинградчанин е труден за осмисляне от позицията на хора, които живеят в относително благополучие и мир. Трябва да стане рано, за да отиде да се реди на поредната опашка с купони, на която, ако има късмет да не го избутат или окрадат, ще получи мизерна дажба хляб от трици. И това при положение, че има сили да се добере до опашката. И също така при положение, че не попадне под обичайния за тази част от деня артилерийски обстрел. По пътя е нормално да се спъне в някой труп на изнемощял от глад човек, който е паднал на улицата и не се е свестил повече. На връщане от магазина, ленинградчанинът, увит с всичките си палта (дори през лятото хората са били толкова немощни, че са носили зимни дрехи) се дотътря на почивки с подутите си крака до неотопленото жилище, в което няма вода, с която да се измие и изпере. Всичко, което става за подпалки, е изгорил отдавна. Храна, съдържаща белтъчини, е истинска рядкост.

И това е само прашинка от всевъзможните картини на човешко страдание, което Яров описва в книгата. Удивително е колко бързо след началото на обсадата се случва разпада на човешкото, на най-външните културни пластове. Отраженията на блокадата върху вида и поведението на ленинградчани са показателни в това отношение. Виждаме и в каква тясна връзка функционират отделните елементи на бита и човешкия организъм – омагьосан кръг, в който гладът прави студа още по-непоносим, а липсата на хигиена съвсем довършва уязвимите и отслабнали тела. В душевния фон се настаняват вцепенението и безразличието. Почти всеки е белязан от следите на алиментарната дистрофия (евфемизъм за гладна смърт), а наред с това изплуват и чудовищни явления – сред тях мародерство и канибализъм.

Още по-лошо е, когато към “естествените” причини за страданието се добавят бюрократична некомпетентност, отказ от поемане на отговорност, корупция и немарливост. Явно е системен подход на властите да разчитат на прословутата руска издръжливост и липса на претенциозност. Подобни ситуации можем да открием и в книгите за Чернобил, за Сталинград, за Първата световна война.

Книгата е написана в сух, документален стил, силно фактологична. Това не значи обаче, че няма потенциал да потресе читателя. Обратното, не мисля че разказът за обсадата би спечелил от патетика. Той е достатъчно ужасяващ така или иначе.

Тази книга не е никак лесна за четене, в нея ще се натъкнете на трудни за преглъщане описания на мъченичество, което явно не знае предел. Не знам как са се съвзели и дали въобще са успели да го направят оцелелите от блокадата. Само знам, че книги като тази са важни, най-малкото, защото поставят днешните ни проблеми в по-различна перспектива.

Ленинград и Помпей си приличат. Съдбата и на двата града е манна небесна за историците, което не е комплимент. Но помпейци, може да се каже, са имали “късмет”. Ленинградчани - никакъв. Ленинградчани се превъртат през всичките кръгове на човешката преизподня отново и отново, започвайки от 1941 г. та чак до 1944 г.

“Заменям златен часовник за котка” е една от най-безобидните обяви през блокадното време. Котешкото е било деликатес. А в блокадните дневници е оцеляла рецепта за супа от кожени колани. Ленинград и Помпей си приличат. Съдбата и на двата града е манна небесна за историците, което не е комплимент. Но помпейци, може да се каже, са имали “късмет”. Ленинградчани - никакъв. Ленинградчани се превъртат през всичките кръгове на човешката преизподня отново и отново, започвайки от 1941 г. та чак до 1944 г.

“Заменям златен часовник за котка” е една от най-безобидните обяви през блокадното време. Котешкото е било деликатес. А в блокадните дневници е оцеляла рецепта за супа от кожени колани. Останалите факти от ежедневието на блокадата, поднесени суховато и педантично от Яров, всъщност не подлежат на никакво описание или възпроизвеждане. Диагнозата на пациентите през зимата на 1941 - 1942 г. масово е била “дистрофия”. Не звучи толкова “подтискащо” като гладуване в (почти) последен стадий. Гробищата недостигали. Ямите - също. Гробарите получавали купони първа категория. Които през зимата на 1941 - 1942 г. не можели да спасят почти никого, освен малцина избрани, които почти нямали нужда от тях. Германската артилерия е изтребила далеч по-малко хора от глада.

Ленинградчани често се превръщали в чудовища, преди да си отидат. Не онези от жанра на комерсиалния ужас. Много по-страшни. Съвсем, съвсем истински - най-разнообразни чудовища, изпълзели от нечие невероятно богато и невероятно извратено въображение. Никой от малкото оцелели не запазил човечността си непокътната.

Кой е виновникът? Германската армия, защото решили да оставят града да умре от глад - завземането му просто било преценено като неефективно. Червената армия: обезглавена от чистките на Сталин, в нея били останали малцина, готови да поемат отговорност и същевременно достатъчно компетентни. Така няколко възможности за по-ранно разкъсване на обсадата били пропилени. Партийните чиновници, защото често си гледали работата през пръсти (а и крадели), та например голяма част от бомбоубежищата изобщо не била готова за експлоатация, въпреки навременните заповеди и инструкции. Икономическата система на СССР, която не е имала никаква база и за нормални времена, какво остава за влизането в това страшно изпитание.

Лесно е да си добър и цивилизован човек в цветущи времена. Но какво става, когато няма храна, вода, топлина, ток, безопасност? Човекът може да е невероятно издържливо, зловещо-изобретателно същество.

Яров е описал “бита”. Ежедневието на ужаса и ужасът на ежедневието - с малките конкретни детайли. Купони, опашки, болници, заводи, погребения и даже празници - ако не умреш от глад и студ и не те застрелят. Не се е концентрирал над виновните. Но те са толкова много, и толкова виновни, че дори историята млъква ужасена. . more